Никакъв плач, мили мои! Освен ако не е от щастие!
Коледните празници са тук! Давам си сметка какъв брой разнообразни са, поради ситуацията в страната и света, само че си споделям и друго – човечеството е благословено. Има една такава приказка – всяко тестване е инспекция за нашите лични граници. Преживяхме много, по тази причина в този момент е време да се насладим на прелестната опция да бъдем колкото може повече дружно.
Вероятно това е едно от нещата, които най-вече са ни липсвали в последните месеци – чувството за единодушие. Толкова сме копнели за една естествена прегръдка, че страхът от ковид остава на назад във времето. Човешката топлота, която грее в сърцата. Тя ни е топлила и преди, тя ще ни топли и вечно. Човешката топлота – в тази ситуация синоним на любов. На искра в очите. Ако ще тия очи доскоро да са плакали.
Не! Иде ми да задраскам последното изречение! Никакъв рев, благи мои! Освен в случай че не е от благополучие! Аз повече от всичко копнея да сме щастливи. Да сме спокойни. Да нямаме мотив да се боим. Да можем да седнем на масата с роднините си, да им се зарадваме. Истински – от дъното на душите си. Особено на възрастните – нашите баби и дядовци, които се сблъскаха с това тежко тестване. Те са героите. Героите, които нашата отговорност бе длъжна да опази. Не ми се ще даже да си представям през какво са минали. Психически.
Тревогата от заболяването постоянно се оказва по-страшна от самата болест. Не споделям, че заболяването не е страшна. Напротив! Повели сме борба, която би трябвало да доведем до край. И да се молим. Независимо дали имаме вяра в Бог или в силата на мисълта. Мощта на тия два фактора е еднообразно огромна, стига най-малко един от тях да ни касае. Лично аз не държа да ми подаряват дарове. Искам околните ми да са до мен допустимо най-дълго. И въпреки да съм прекомерно остарял, с цел да имам вяра в дядо Коледа, бих му написал следното писмо:
Скъпи Дядо Коледа,
Отдавна съм пораснал и разсъдъкът ми подсказва, че може би не съществуваш. Нека моите думи не прозвучат като засегнатост, аз просто още от дребен съм реалист с леки детайли на скептицизъм, та още в детството ми тая работа с влизането през комина ми се стори доста съмнителна!
Както и да е – желая да ти кажа нещо. Ти може и да не си действителен, само че толкоз доста деца имат вяра в тебе, че сигурно си се трансформирал в сила! Енергията на груповата детска вяра! Колко прелестно звучи!
Затова – вместо да се товариш с печки, сешоари, смарт телефони, плазмени тв приемници и куп други движимости, които едвам ще се съберат в торбата ти, послушай ме и не слагай в нея нищо, с изключение на невидимата детска вяра. Нея би трябвало да ни подариш. На всеки един от нас. Надеждата за това, което следва. И апелирам те, дано никой не страда повече. Нека никой повече не боледува и не умира. Направи каквото зависи от тебе да бъдем живи и здрави! Благодаря ти!
Твой: Росен Карамфилов
Инфо: www.edna.bg
